"В сянката на угасващия ден
търся жадно твоите очи.
Носталгия поражда болка в мен,
мъка по отминалите дни!"
Ти ли си дъждът във мене?
Ти ли си и пролетния цвят?
Ти ли всичко ми отнемаш?
Ти ли си и моя грях?
Ти ли си росата нежна?
Ти ли си небето притъмняло?
Ти ли в зима белоснежна
огън с любовта запали?
Ти ли си във мен и ураганът?
Ти ли си вълнуващото лято?
Ти ли си мигът измамен
белега оставил във душата?
Ти ли си и грешникът във Ада?
Ти ли си жадувания рай?
Ти ли ме така наказа
с трудната любов докрай?
Ти ли си света огромен?
Ти ли си и нежната ми длан?
Ти ли си нестихващия спомен?
Ти ли си?
Това не знам...
