* * *

В света огромен, пълен с хора,
понякога си сякаш сам
и някой против твойта воля
затваря ти душата като в храм,

от който всички са излезли
и само свещите догарят,
пред гаснещия пламък трезво
молитвите си тихичко повтаряш.

От тази пустош става ти студено,
дори светците там ги няма
и като в приказките вкаменени
са вещите около теб във храма.

Дори да искаш да попиташ
къде си и защо си там,
думите ти някъде отлитат,
разбираш, че наистина си сам.

В света огромен, пълен с хора,
понякога така се случва,
някой против твойта воля
нечий грях чрез теб изкупва.