Снимка: La Mélodie Des Images et des Mots

В множество от сбор и повторения
се оглежда животът ми,
път построен с вървене,
наобратно прочетени мисли
и такива - 
всеки ден за спомняне.
Днес,
започвайки с тебе,
и после пак с теб,
ходейки на пръсти
от единия до другия край на ума ми,
на едно писмо разстояние.

Пейзажът бяга в очите ми, 
преоткрили времето, 
лекуващо и вдъхновяващо, 
прегръщайки отвън и отвътре, 
избистрило мисли от чакане.

The road by Julie de Waroquier

Мечтите раждат хоризонти, 

врязани във времето, 

с изравнени нощи и дни, 

неизбродени сезони,  

спотаени радости, 

кръгове безкрайност 

на светлинни запаси.

Преливат вселени 

от докоснати устни, 

без уеднаквяване 

за обичане, 

разтворени 

една в друга 

без остатъци. 

Пролетта снежи. 
Светът блести 
с кристален дъх 
на бяла фрезия... 
Някъде дълбоко 
очакваш,
надяваш се...
Грейва слънце 

и сякаш завърта 

по-бързо
с нежност
секундите. 

Вдишвайки смеха ти, 
пия цветове на утро, 
в целувките - 
сякаш целувам 
всичко, 
което светува
с дъх на щастие...
Представата
за пролет
светлее
с едно твое
усмихване
в ръцете ми... 

"Нямам думи" съм

Галерия
 Lабиринт

  

   

 

Сърце 

лале 

море 

Мечтание... 

и звуци тишина 

PIN код за спомени 

бавен валеж на дъжда 

душа с разпадащи се атоми 

обличане отвътре навън 

миг подреденост 

безкрайно желание 

Космичен шум 

и повече от едно 

Обичам те... 

"Словесен пейзаж" 

причинява влюбване.

Не бърза денят 

в обикновения си ритъм, 

тишината му 

повтаря се от вчера. 

Самозапомня се, 

проглежда. 

Достатъчно развиделен, 
разлистен...  
И отново се разнежва. 

В хляба, който ме научи да замесвам, 

с утрото и с радостта, 

понякога с умората, 

приютявам молитви - 

за доброто, 

за утре, 

за хората... 

да не губят поглед 

за небе и полет.