четвъртък, 25 август 2011 г.

Мога



Мога да обичам, без да бъда обичана.
Мога да се надявам, без да ми дават надежди.
Мога да бъда смирена, когато провокират търпението ми.
Мога да давам от себе си, без да получавам в замяна.
Мога да бъда истинска, когато с лъжи все ме хранят.
Мога да бъда усмихната, когато сълзи в очите ми парят.
Мога да бъда лъч светлина, когато с отчаяние се срещна.
Мога да зърна вярна следа, когато поема в посоката грешна.
Мога да бъда себе си, когато всички актьори са в театър.
Мога да се уча от грешките си, които не повтарям.
Мога да бъда живот, който вдъхва смисъл и воля.
Мога да бъда любов...
Любов, без която няма да съм и няма да мога!

Сън*


Сънувах, че вековен дъб прегръщам,
сгушвам се във него с глас стаен,
клоните си тежки чувам как разгръща
и ме кани да надникна в утрешния ден...

*Благодаря на приятел за точните думи в точното време

вторник, 23 август 2011 г.



Не съм дете, но по детски всичко мое ми е скъпо и любимо...
Не съм дете, но по детски съм емоция и смях...
Не съм дете, но по детски с приказки обичам да заспивам...
Не съм дете, но по детски се надявам и мечтая си за бъдеще красиво...
Не съм дете, но по детски малко ме е страх,
че ще угасне огъня на детството в очите
и бавно ще се изпарят мечтите...
Безцветно ще е синьото над нас...


сряда, 17 август 2011 г.

Г А Д А Т Е Л Я Т
ЦЮЙ ЮАН - придворен китайски поет


 
Изгнан бе Цюй Юан от три години вече
от князът си далеч от дворът му далече.
А служил бе и дълго, и вярно и добре,
но как на клеветата отровата да спре?

И тръгна той самотен през полето,
и в смут му бе умът и в скръб му бе сърцето.
При стария гадател отиде той накрай.
Каза му: "Премъдрий, съвет един ми дай."

Гадателят тогаз отскубна от тревата,
прочиташе за в час на бъдното словата
и плочи костенурчи изтърси той от прах,
готов да види ясно - неясното в тях.

"Кажи - му рече той - какво при мен те носи?"
И почна Цюй със своите въпроси:
"Да бъда ли аз честен, да бъда ли открит,
или пред големците да сменям глас и вид?

Да пазя ли аз чест и да си патя с нея,
или да гоня чин и чинно да живея?
Дали на скромна нива скромен труд да дам,
или другите да славя та славен да съм сам?

Да литна ли на лебеда с полета висок,
или да цопам в локва с крясък на гъсок?
Да съм ли аз орел, орлите който гони,
или уханна мас за важните кокони?

Дали като жребец да тичам метнал грива,
или да мъкна крак с крантата дръглива?
Да бъда ли аз камък, да бъда ли човек,
или да се огъвам като ремък мек?

Гадателю велик, аз чакам твойта дума!
На где да тръгна, по кой от двата друма?
Светът е цял оплетен с небивали лъжи.
Крилото на комара от бивол по тежи.

Звънчето от пиринч мълчи и се измъчва
сред гръмкия тътнеж на дъбовата бъчва.
Говори клеветата - немее мъдростта!
Ах, ах, кому е нужна днес мойта чистота?..."

Гадателят тогаз тревите си остави
и каза с тъжен глас: "Какво да се направи?
Околните предмети самичък погледни
и разни ще ги видиш от разните страни.

Погледнеш ли от тук - изглежда светъл мракът,
а педята от там - по-дълга е от лакът.
Науката е плитка - животът е дълбок.
Пред някои въпроси почесва се дори и Бог...

За туй докрай решавай сам.
Аз друг съвет да дам, приятелю, не знам,
че мойте плочки костни и тайнствени треви
пред твоите въпроси - безсилни са - уви!"


вторник, 16 август 2011 г.

След 15-я ден на август


 




Отново сякаш съм на двадесет и три...
Влюбена в живота, в теб и младостта...
Разперили криле - ято мечти,
гнездо любовно в моето сърце са свили
хиляди надежди -
кръжат из бъдни чисти простори.
Букет от красиви мигове с теб,
подарък - усмивки...
Сбъдваш всеки мой копнеж,
даваш името ми на звездите...
Топлината ти попива в мен
с всяка твоя дума,
с всеки твой жест.
Любовен пламък грее в очите...