сряда, 17 ноември 2010 г.

Душа


За нея ще са следващите думи,
да я докосна някак си успях,
там стигнах
по незнайни друми,
погалих я и на мига разбрах,
че броня има за защита,
а всъщност крехка е и мила,
и не е нужно да я питаш,
какво я прави най-щастлива.

В очите й направо го четеш,
ранима е
от всичко се вълнува,
достатъчно е ти да избереш
човешкото и почва да танцува.
достатъчно е с думи топли
до струните да се докоснеш ти
и виждаш,
че душата кротка
с криле е и готова е да полети.

Това е тя! И на жена е,
която носи я с години,
която да цени как знае
приятелство, което има!
Отдавна се познаваме с жената.
Тя казва,
че съм слънцето за нея,
защото аз познавам й душата,
и винаги успявам да я сгрея!