В заника на дните уморени,

намираме носталгия спокойна,

на спрялото за миг щастливо бреме,

на взаимност, причинила болка...

Обхващаме в прегръдки пространството,

безкрайно малко във вселената,

ала достатъчно за двама,

които разминават се във времето...