Весела Коледа!

Бъди жадно сърце, 

търси вечно, 

без почивка. 

Бъди силно сърце, 

пази вечно, 

със усмивка. 

Бъди дръзко сърце, 

обичай вечно... 

И нека този беззвучен копнеж 

скрит дълбоко в теб, 

бъде източник на всяка дума 

и на всеки жест, 

който ражда любов, 

прави хората добри 

и много щастливи...

* * *

Art by Amanda Cass

Ще пратя послание до всяка звезда, 

да изпълни на всеки желание, 
по Коледа се случват чудеса, 
изгряват усмивки в очакване. 
Заслугата ще бъде изцяло на вас, 
ако имате устрем за сбъдване,
нужна амбиция, вяра, кураж,
силна любов и търпение...

Съботно утро

Photo by James McKenzieте

Бледнее нощта, 

изтрива грима си

вечерен
небето,
звездите заспиват
една по една...
От морското дъно
зората се плисва
и времето ражда
нова мечта.
Разстила я вятъра
по свои посоки,
с изнежено утро
и шепа мъгла...
В очакване,
усмихва се
слънцето
и нежно целува деня.

* * *

Coffee or Tea by Mariya Olshevska

"Аз пия чай със дъх на теб. Едно пакетче ли е разстоянието?... Прогаряща отвътре близост, огнена, със остър аромат...

В една торбичка чай е споменът. В една лъжичка захар - устните ти... И аз те вдишвам, пия, любя ръбовете ти.  Но в дъното изстиваш, свършваш, липсваш ми. И пак те искам.

Безкрайни чаши чай не съществуват... 

Остатъчните вкусове не ми харесват. Затуй ще те преглътна със кафето си."

Синьо

Вода съм...

Затихвам в мълчание.

Люшкам се от бряг до бряг - 

в своите признания.

През деня се кича

със слънчеви откоси,

а вечер по вълните ми

луната хвърля своя пояс.

И пак мълча...

Нямам думи като другите.

От мен отпиват глътка

само в синьо пеперудите.

* * *

Cycle of Souls....by Karen Helgesen

Денят се ражда след затишие

на сънища, които гаснат със звездите.
Очите още са затворени, но виждат
хоризонти зад мъглите.
И пак усмивката на хората
топи във вените им ледовете,
кръвта завира и затичва се...
Долавям пулс на съживление.

* * *

Искаш с мен да поговориш... 

Ела на чаша вино!

Вратата аз ще ти отворя,

студено е, навън е зима.

Безброй сезони се изнизаха,

а ти се надпреварваше със тях

и никога не ти достигаха

да намериш верен път за нас.

Но днес си вече уж уверен,

нов импулс усеща ти душата,

от любовта навярно окрилен

стоиш отново пред вратата.

Сега сме помъдрели, зная...

по чаша вино ще налеем,

животът ни

към нови хоризонти гледа,

от огъня разпален ще се сгреем.

Ще разбереш, 

че топлината във сърцето

се стреми човек да съхранява,

ще разбереш,

че няма друго нищо,

което жертви заслужава...

* * *

Snow-White in Wonderland by
Julie de Waroquier

Казват, че новолунията сбъдват стремления.
А аз, въпреки че събирам стъпките си наобратно,
искам да вярвам в чудеса.
Пожелавам си да остана в Wonderland за още малко,
докато намеря антидот за ябълки или раздори.

* * *

by Julie de Waroquier

Разтворена съм в слънцето без остатък. 
Когато го няма, ми се струва, че ме няма и мен.

Душата ми е на кълбо навита,
нишка от безброй импулси светлина.
Понякога изгаря и не стихва,
събрала в нея хиляди слънца.
Понякога е тиха нощ на есен
със ситни мъждукащи звезди,
нежни стонове, лирична песен,
свенливи погледи на влюбени луни.
Душата ми е на кълбо навита,
нишка от безброй импулси светлина,
Не се руши от земетръси,
нито се срахува от студа...

* * *

"Дори, когато небето е натежало от облаци, 

слънцето не е изчезнало. 

То си е там, 

от другата страна на облаците."

Inspiration by Julie de Waroquier

Превзел си всяка страница, 
която пише душата ми 
с калиграфии и аритмии. 
Наместо мастило - зора - 
следи от копнеж по телата ни. 
И тайнствена нежност... 
От липсата на топлина 
мъглата се разстила небрежно. 
И жадно те чета... 
Всеки път започвам отначало. 
Разлиствам те със сетива 
и с мисълта за цялост. 
До последния стих, 
прекъснат с въздишка, 
недописан още стих - 
прекъсната нишка... 
Чакам отново слънца 
за нашите изгреви летни. 
С илюзия от светлина 
запълвам самотните клетки.

Понякога
не ми достигат думите,
избягват ме нарочно
и се крият.
Понякога
отправят жест,
подканят ме
след тях да полетя,
да ги открия.
Понякога
събирам ги
от стичащи се залези,
други гоня до звездите,
подава ми луната залъци
от нощни сенки,
скрила в тях мечтите.
Понякога
не ми достигат думите,
когато дебне ме тъгата...
Тогава
луната скрива се,
немеят звездите,
небето угасва.

Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и светъл е като невинност,

луната като жълта раница,

звездите – чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от твърдост вкусните,

под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата –

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче.

24 ноември 1975г.

/Петя Дубарова/

Serenity

"Serenity" by Karin Taylor

Прераждаме се всеки ден
с цветовете на дъгата.
Всяка багра, отразена в нас,
носи същината на душата.

В синьо, жълто, алено, лила -
оцветени са мечтите,
пъстри, ярки светлини -
разноцветни са съдбите.

To be or not to be.
Бъдещето е дилема.
В очакване на слънчеви лъчи,
всеки своя път поема...

Saturday Afternoon

Cup of tea...
And only me ...
Dream...

A little dream...
I just to see...

I find myself
and everything to me
in this place
every time...

When I hear the sea...

* * *

Ще намеря скрити аварийни изходи,
ще търся в облачен прах следите ни,
след самолетните полети,
над океанските бездни,
ще стъпвам на пръсти,
ще дишам с хриле...
И отново ще бъдеш...
... слънце в очите ми,
отражение в сиьо -
безкрай и небе.

* * *

... Puisqu´il faut parler de soi...

Je n´ai que mon ame...

Si fragiles flammes au bout de mes doigtsd

Dérisoires armes pour parler de moi...

 Je n´ai que mon ame...

Pour parler de moi...

* * *

Morar Sunset by Scott Naismith

- Вашата любима добродетел?
- Милосърдието.
- Вашето любимо мъжко качество?
- Сериозността и дълбочината.
- Вашето любимо женско качество?
- Същото.
- Любимото ви занимание?
- Изучаването на характера на хората.
- Какво считате за най-велико щастие?
- Да вярваш в себе си.
- Какво считате за най-велико нещастие?
- Да се нараняват чувствата на другите.
- Любимият ви цвят?
- Цветът на слънчевия залез.

Откъс от интервю със Селма Лагерльоф (1890 г.)

Огън и лед

Изпити чаши до дъно на екс,
пълни до горе със страст,
нажежени до пръсване.
С цвят на огън.
Като острие на желязо,
погълнато от пламъците
в огнището на ковач.
Изпуснато в ледена вода,
съска като змия и изстива.
Превръща се във восъчна статуя,
потъва в света на миражи,
без плам, без жар, без цвят,
със застинали копнежи по стените -
следи от някогашна страст,
разтичаща се отвън и отвътре.

33

"Memory is a way of holding onto the things you love, 

the things you are, 

the things you never want to lose...."

Без излишен макиаж с фанфари и илюминации,

без откъснати цветя с живот до полунощ,

без пенливи вина с шумни наздравици,

спокойно и самоуверено

прекрачихте прага ми.

Не очаквайте да искам повече,

любовта е сбъдната мечта,

всичко съм събрала тук отляво - 

на живота същността.

Краят на май

photo by Julie de Waroquier

Май изплаква края си с дъждовни наречия,
изплуват от дъното патоси и красноречия. 
Копнеж по неизвестното приижда до колене... 
Но както казва една приятелка - 
любовта изисква пълно потапяне.

Цветовете на пролетта

 

 

    

Цветя, бури, дъждове - все пролетни.

Утрото и вечерта - все по-чакани.

Светлосиньо ще е след зората.

Люлякови нощи ще ни галят с топла длан...

Another Rainy Day

"La-La Land" by Karen Ilagan

Люлеят се хорските вопли
в хамак от дъждовни ресни. 
Попиват душите сиротни
пороя небесни сълзи.

Денят изплаква лице от умората,
тънее сивият облачен плащ.
Детска илюзия - в очите на хората,
застинал пореден мираж.

* * *

"All my frail hopes" by Julie de Waroquier

И мисля си за слънцето в очите ти,
сред низ крайбрежен от дюни,
които пазим в пясъчни часовници
и отмерваме дните до юни. 

Денят не вещае слънчеви зайчета,
нито отблясъци на морски вълни,
в шепи събирайки твоите ласки,
душата ми плува към летните дни.

Bad news

снимка: by Julie de Waroquier

С плача на времето се раждат бури,  

вихър от безмълвни страхове,  
на прага ни - забравени тревоги, 
се нагаждат към климатичните новости. 
Отпращам ги в конвой извън граници, 
далече, далече от моите мисли. 
The bad news не идват сами,  
следват ги нашите слабости. 

Да се сбогувам със зимата

Вятърът свири симфония в бяло. В небето прелита изгубено ято надежди. 
Слънцето се усмихва едва-едва на върнал се спомен от студените месеци, а може би се приготвя за изпращане. Денят вяло презполовява разстоянието до залеза. 
Ще ми се да се сбогувам кротко със зимата и като пролетна река да удавя страховете, 
оставяйки в себе си единствено мечти и стремежи. 
Не ми трябва повече.

Хиляди слънца

снимка: Escape by xDisenchantedx

Събуждам се със светлината на деня
и душата си разтварям в нея,
пръсната на хиляди слънца,
за нашата пролет копнея.

Изстисквам от себе си дъждовно небе,
кича гърдите на горски поляни,
отлитам с вятъра незнайно къде
и пак се прераждам от твоите длани.

Съживяване

С пълни сили дишат недрата, 

съживени от южния полъх на ято мечти,

а в сърцето се събужда муза за нов ритъм на вдъхновение. 

Като мънистен гердан зимният сън е скъсан, 

пръснат по разцъфнали розови утра, 

с всяко вдишване по вените потича нов копнеж за сетивата. 

Светът се оглежда в зеления поглед на пролетта 

и някъде там се ражда животa...

Не е за харесване

photo by Lenoirrr

Колкото повече ми се иска вече да е пролет и да отгръщам календара към летните месеци, толкова по-често в съня ми се промъква зимата. Не е за вярване колко студена може да бъде насън и с колко много снежинки може да ни затрупа. Не ме е страх от снега, страхувам се от това, че под него няма да има нищо - нито кълнове, нито филизи - няма да има продължение... Но това е само сън. 

* * *

А как ми се иска да е пролет и под мостовете да бучат реки,  

и по дворовете и градините да зеленеят крехки фиданки, 

и да пъстреят цветни лехи, 

и по улиците да цъфтят усмивки...

Je t'aime

снимка: by SamHough

"Среща на две души"... - Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае. Тялото води самостоятелен живот. То живее единствено, за да се храни и да очаква нощта... Ала какво да кажем за ума, който е рожба на слънцето, Уилям, и през хиляди часове от живота на човека трябва да бъде буден и нащрек? Нима може да се сравнява с тялото, това жалко, себично творение на мрака, с цял един живот, озарен от слънце и интелект? Не зная. Зная само, че твоят ум беше там, моят ум беше тук и нашите следобеди не могат да се оприличат на нищо, изживяно от мен до днес. А за колко много още имаме да си говорим...

Понякога хорските животи се срещат твърде рано или пък твърде късно... Ужасна грешка в синхронизирането...

Рей Бредбъри, из "Вино от глухарчета" 

Но нищо не е чак толкова лошо, ако имаш едно нещо. Онова нещо, с което всичко е наред: - Обич! 

Да обичаш и да бъдеш обичан.

Повече от вчера

снимка: by diLuisa Photography

Нужен си ми повече от вчера,
жаждата ми за живот да утолиш,
сега, когато истински живея,
събрана с теб в малък стих.

Любим си ми така - в малки дози,
да те пия глътка подир глътка всеки ден
и да зная, че за теб ще бъда жадна
днес повече от вчера,
утре повече от днес...