Настана време за притчи.
Завърна се при нас Езоп.
Дори към слънцето да тичаш,
ще се препънеш в нечий гроб.
И сбогом мисли! Сбогом, чувства!
Светът е тъй прекрасно пуст,
че няма нужда от изкуства
или от срещи със Исус.
В познатата от детство глина
ваятелят не чува зов...
Но вижда цялата родина
как проси жито и любов!
