Преди години, късно нощем,
преследваше ме мисълта изстрадана,
има ли я на света все още
любов до края непредадена!

Както е в романите класически,
както е и в приказките стари,
както и във филми исторически
не веднъж сме я видяли.

А отговорът някъде стаен
събуди се от толкова  въпроси,
разбрах, че следващият ден
любов такава точно носи.

Тя може би за всеки съществува,
къде е само трябва да научи,
усети ли сърцето, че лудува
това е тя и той ще я получи.

От там нататък нещо става
и по-различен е света,
и мисъл, като моята такава,
не идва вече през нощта.

Наистина сърцето полудява,
отмерва омагьосания ритъм
и нежност любовта раздава,
и колко искаш тя те пита.

И можеш всичко да си пожелаваш,
тя щедра е като пороен дъжд,
но не от този, който натъжава,
а този, който пада по веднъж.

И капките блестят му като злато
от делва търсена с години,
човекът казва си - богат съм,
любов такава значи има!