*

Понякога си мисля, че отново,
когато слънцето изгрей на небосвода,
ще мога да се срещна с теб наяве,
за да ти кажа "Добро утро".

Дали щастлива ще бъда - не зная.
Какво е щастие - нима случайна среща?
Ще чувствам, че сърцето лудо бие,
а в слепоочието ми кръвта гореща.

Дали ще спра, или край теб ще мина,
смутена, в душата с хиляди въпроси.
Ще ме погледнеш ли, макар и бегло,
или ще ме превърнеш в просякиня.

На малко обич и една надежда
за щастие (какво е то всъщност),
едно очакване, копнеж или пък нежност.
Ще отговориш ли, или не можеш...

Понякога си мисля, че отново,
когато слънцето изгрей на небосвода,
ще мога да се срещна с теб наяве,
за да ти кажа тъжното си "Сбогом".