Студени устни

Денят целува със студени устни.
Глобалното затопляне не стига за подклаждане.
Пламъци догарят и топят се в огнището.
Молитви не помагат за поддържане.
Студено целуват устните.
Нечия любов догаря и топи се в нечие сърце -
без плам, без жар, без жал.
Остава пепелището от спомени -
безсилно за реставрация,
ненужно за съживяване...

Just a happy day or something else

Огряваш ме и топлиш ме
със всеки лъч на нежност...
Попиваш, напояваш ме
със всеки спомен-вечност...
Вдъхновяваш ме, разлистваш ме
със всяка стъпка-близост...

Ще ми стигне ли един живот...

Ще ми бъде ли достатъчно едно сърце, да те събирам с всичките ти сложности...
Ще ми бъде ли достатъчен един живот, да те наобичам...

Опасенията ми за липса на пространство и време се сбъдват.
Така ми се иска да улавям страховете ти в длани, да ти давам спокойствие,
но част от тях винаги се изплъзват през пръстите, невидими.
Не съм вълшебница и не правя чудеса.
Но зная да изслушвам тревоги, за да се преглъщат по-лесно.
Зная да обезводнявам очи, за да се оглеждат в тях само усмивки.
Зная да превръщам в музика гласа ти, когато крещиш.
Зная да те обичам и да ти давам криле, да летиш наволя...

Ще ми стигне ли един живот, да те наобичам?! 

Once upon a January

Днес бушува в мен много странна емоция - колкото е силна, толкова е и умилена. За цялото ми семейство новата година започва с едно приказно и много бляскаво събитие - Диамантена сватба! Главните герои в тази истинска приказка са моите баба и дядо, които на днешната дата през 1952 година подаряват един на друг сърцата си и си обещават да се обичат и да бъдат заедно "докато смъртта ги раздели"... И до ден днешен са неразделни!!!

* * *
Блести денят в одежди диамантени,
блести от гордост любовта,
а пулсът ви измерва многократно
силата и нейната цена.

Днес слънцето изгрява рано,
изгрява още през нощта,
опряни на любимото си рамо,
усещате забравена сълза.

Сълза, но не от мъка и тревога.
Сълза, която шестдесет лета
стояла е в очите без да може
да потече с прекрасните слова.

Обичам те! - мълвите тихо,
преди да съмне, никой да не чува,
но всъщност искате да изкрещите,
че любовта ви днес празнува!

Равносметка и/или на сметка

снимка

През изтеклата година видях хора, които
губеха надежда
губеха себе си, но някои - достатъчно смели - се откриваха отново
губеха всичко...
обезцветяваха се
забравяха се
увяхваха
пременяха се във вълчи кожи и си мислеха, че по-лесно ще преглъщат кучешките аланглета, но все повече се давеха от заседнали залци в гърлата
просто п(а)суваха...
Но видях и такива, макар и малцина, които
намерили щастие - го умножаваха
преоткрили себе си - плануваха
несбъднали мечтите си - все още мечтаеха
действаха
решаваха
вярваха...
Видях и Нея - Любовта - приседнала пред всеки дом, свила боси крака под себе си, облечена като кибритопродавачка; любов - чиста, прозрачна и истинска... Но колко врати се отвориха да стоплят и да вдъхнат живец на уморената й снага?!

През изминалата година осъзнах, че всичко, което имам, ме прави щастлива. Не изгубих нищо ценно, не загубих никой от любимите хора. Всички сме здрави. Заедно се усмихваме на радостите и заедно посрещаме предизвикателствата на живота.

Все така да е!

А през 2012 - искрено се надявам да имам възможността и времето за повече срещи с Мария, Бургас и морето... :)