Попътен вятър

 

В унес са мислите, увити по мачтите,

с попътния вятър издуват платна,

устремени напред към неизвестното,

по следите на всяка детска мечта...  

Влюбена

Влюбена съм, влюбена,  

в морския дъх през септември,

в босите стъпки по пясъка,

в безлюдния бряг,

в уморените лодки,

в сонатите есенни на вятъра...

 

 

 

 

 

Вълните небрежно си диплят сините фусти

край кейове, плажове, крайбрежни скали,

флиртуват с вълноломите,

шушукат със сребристите чайки,

по пясъка разстилат пенливи снаги...

 

 



 

 

 

И в миг изчезват страхът и умората

от дръзки копнежи и чужда тъга.

Не е самотен брега - 

самотни са хората,

тръгнали в грешна посока...

След сезона на дините

След сезона на дините...

 

есента пристъпя бавно, бавно...

с пълни шепи колорит...

рисувайки

с кехлибарен цвят...
раздавайки
зрялост

сладък вкус

и мека топлина...