Тече незабелязано и тихо
животът ни, като река край нас,
а дните като птиците отлитат
и няма връщане назад.

И толкова минути пропиляни
човек след себе си оставя,
превръща ги във цифри само,
които бързо се забравят.

И толкова съществени неща
човек пропуска без да гледа,
обръща той понякога света
и търси ги, а те са там до него.

И толкоз думи неизказани
човек оставя зад гърба си,
а те на хората са дадени,
за да общуват лесно помежду си.

И колко грешки непоправени
човекът подминава лесно,
но те в съня му незабравени
за себе си напомнят често.

И колко пъти на приятели
пътищата все се разминават,
верността по дяволите пратили
срещат се те, без да се познават.

И колко чувства неразбрани
потънали са някъде в забрава,
оставили са само рани
на този, който ги дарява.

И колко пъти любовта
половинките в едно събира,
а те единствено от глупостта
в зародиша й още я убиват.

Толкова минути пропиляни,
толкова пропуснати неща,
толкова неизлечими рани...
Човекът знае ли това!

И знае ли, че дните ни отлитат
и няма връщане назад,
остават ни единствено косите
посипани със сребърния прах!