Лятото иде - със зноя и влагата,
с мързел, мъртвило, море и умора...
Няма защо прегради да слагате -
просто бъдете с любимите хора!
Лято е, лято във всичките области.
Нежно докосва ни с пръсти метални,
с белите, бавните, бързащи облаци,
нощи безцелни и дни безначални.
Нека поне поживеем за мъничко,
нека за миг да надзърнем оттатък -
щом битието е толкова тъничко,
поривът - толкова жалък и кратък!
После ще носим венци от нещастия,
сълзи, безпътици, празни мераци,
сред посредствени думи и безстрастия,
пак ще сме същите вечни глупаци.
После ще дойдат оловните есени,
мислите тежки и твърди, и точни,
и некролози под старите кестени...
Всъщност животът едва ще започне.
