снимка: by SamHough
"Среща на две души"... - Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае. Тялото води самостоятелен живот. То живее единствено, за да се храни и да очаква нощта... Ала какво да кажем за ума, който е рожба на слънцето, Уилям, и през хиляди часове от живота на човека трябва да бъде буден и нащрек? Нима може да се сравнява с тялото, това жалко, себично творение на мрака, с цял един живот, озарен от слънце и интелект? Не зная. Зная само, че твоят ум беше там, моят ум беше тук и нашите следобеди не могат да се оприличат на нищо, изживяно от мен до днес. А за колко много още имаме да си говорим...
Понякога хорските животи се срещат твърде рано или пък твърде късно... Ужасна грешка в синхронизирането...
Рей Бредбъри, из "Вино от глухарчета"
Но нищо не е чак толкова лошо, ако имаш едно нещо. Онова нещо, с което всичко е наред: - Обич!
Да обичаш и да бъдеш обичан.
