* * *

"Дори, когато небето е натежало от облаци, 

слънцето не е изчезнало. 

То си е там, 

от другата страна на облаците."

Inspiration by Julie de Waroquier

Превзел си всяка страница, 
която пише душата ми 
с калиграфии и аритмии. 
Наместо мастило - зора - 
следи от копнеж по телата ни. 
И тайнствена нежност... 
От липсата на топлина 
мъглата се разстила небрежно. 
И жадно те чета... 
Всеки път започвам отначало. 
Разлиствам те със сетива 
и с мисълта за цялост. 
До последния стих, 
прекъснат с въздишка, 
недописан още стих - 
прекъсната нишка... 
Чакам отново слънца 
за нашите изгреви летни. 
С илюзия от светлина 
запълвам самотните клетки.