Събуждам се със светлината на деня
и душата си разтварям в нея,
пръсната на хиляди слънца,
за нашата пролет копнея.
Изстисквам от себе си дъждовно небе,
кича гърдите на горски поляни,
отлитам с вятъра незнайно къде
и пак се прераждам от твоите длани.
