Душата ми е на кълбо навита,
нишка от безброй импулси светлина.
Понякога изгаря и не стихва,
събрала в нея хиляди слънца.
Понякога е тиха нощ на есен
със ситни мъждукащи звезди,
нежни стонове, лирична песен,
свенливи погледи на влюбени луни.
Душата ми е на кълбо навита,
нишка от безброй импулси светлина,
Не се руши от земетръси,
нито се срахува от студа...