Понякога
не ми достигат думите,
избягват ме нарочно
и се крият.
Понякога
отправят жест,
подканят ме
след тях да полетя,
да ги открия.
Понякога
събирам ги
от стичащи се залези,
други гоня до звездите,
подава ми луната залъци
от нощни сенки,
скрила в тях мечтите.
Понякога
не ми достигат думите,
когато дебне ме тъгата...
Тогава
луната скрива се,
немеят звездите,
небето угасва.