* * *

Искаш с мен да поговориш... 

Ела на чаша вино!

Вратата аз ще ти отворя,

студено е, навън е зима.

Безброй сезони се изнизаха,

а ти се надпреварваше със тях

и никога не ти достигаха

да намериш верен път за нас.

Но днес си вече уж уверен,

нов импулс усеща ти душата,

от любовта навярно окрилен

стоиш отново пред вратата.

Сега сме помъдрели, зная...

по чаша вино ще налеем,

животът ни

към нови хоризонти гледа,

от огъня разпален ще се сгреем.

Ще разбереш, 

че топлината във сърцето

се стреми човек да съхранява,

ще разбереш,

че няма друго нищо,

което жертви заслужава...