photo by Lenoirrr
Колкото повече ми се иска вече да е пролет и да отгръщам календара към летните месеци, толкова по-често в съня ми се промъква зимата. Не е за вярване колко студена може да бъде насън и с колко много снежинки може да ни затрупа. Не ме е страх от снега, страхувам се от това, че под него няма да има нищо - нито кълнове, нито филизи - няма да има продължение... Но това е само сън.
* * *
А как ми се иска да е пролет и под мостовете да бучат реки,
и по дворовете и градините да зеленеят крехки фиданки,
и да пъстреят цветни лехи,
и по улиците да цъфтят усмивки...
