* * *

Луди ли сме тъй, че се обичаме,
луди и пияни от любов?
луди ли сме с чувства неутихнали,
луди във практичния живот.
Луди ли сме, че дарили нежност,
щастливи сме допрели рамене,
луди ли сме в този свят на ревност?
Луди ли сме, луди или не?
Луди ли сме, че надежда търсим,
мислейки за нея и в съня?
Луди ли сме, от любов възкръсваме,
като феникса от пепелта.
Вярваме ли в свойто съществуване,
или в лудо осъзнат стремеж
неоткритите пространства търсим,
с устремен и шеметен летеж.
Отхвърлили тъй старата дилема,
да бъдеш ли сега, или пък не,
решили да  летим без мисъл жалка,
че ще падаме с опърлени криле.