Не искам аз роля, не искам театър,
не искам и клоун във него да бъда,
искам открито да мога да плача,
когато се радвам, когато и губя!
Не искам аз роля, макар че успешно
маската слагам още в зори,
разказвам на хората вицове смешни
и смея се с тях, но с тъжни очи!

Не искам и в другата кожа да бъда,
която обличат и свалят през ден,
не искам театър, не искам заблуда
от тези, които стоят срещу мен!
Не искам, но целият свят е в играта,
всеки е спуснал завесата своя,
пред нея се смее, зад нея разплаква,
само избира си жертвата кой е!

Искам, когато с поздрав ме спират
с думите истински той да звучи,
а те според случая все се избират,
от роля позната и то си личи!
Искам, когато някой в беда е,
всички да могат да видят в очите
той от какво в този миг се нуждае,
а не да стоят зад завесата скрити!

Искам и нещо да мога да сторя,
втори живот на човека да дам,
защото не мога със него да споря,
че този театър превръща в капан!
Втори живот, за да може отново
човешкият разум там да покълне,
тогава не ще се нуждаем от роли
и образът истински пак ще си върнем!