Когато мъдростта е къща запустяла,
населена с писма, книги и портрети,
и тя се скита там, без среща и раздяла,
и с чувството, че винаги е трета -
когато птицата на щастието пърха
все по-далеч от нея, от шепата с трохите,
и самотата с меч и шапка островърха
я гони неуморно по петите -
когато страстите отдавна са безстрастни
и всичко е закана и забрана,
и злобни спомени, и глупости ужасни,
и е дълбок, жесток животът като рана,
която няма вече да зарасне -
нима ще кажете, че Любовта е странна ...
