Ще си отиде той в един нечакан час.
Ще го заварите заспал, приятели!
Ала навярно и тогава между вас
ще има пак скептици и мечтатели.
И може би сред безразличие и жал,
или с души от болката пречистени
ще мислите: Дали е някога живял?
Ще питате: Умрял ли е наистина?
И всъщност празен ще е празният ковчег.
Напразно покрай гроба му ще странствате.
... Защото онова, което е човек,
не е забравено. Не е в пространството.
