С крилете на чайка небето блести.
Зелената бездна звъни и се движи -
развяват коси водораслите рижи
и греят медузите като звезди...
По дъното сянка на риба се носи.
Блестят раковини. Светът е тъй млад.
И плискат водите нозете ми боси -
далеч от проклетите, вечни въпроси,
божествено лъха от бездната хлад...
Тук моите мисли отдъхват от зноя,
искрят като бистри, безгрижни вълни.
Потъвам в безкрая, в дъха и в покоя.
Животът е нечий, съдбата е моя -
и днес, и дордето със мен си и ти...
И моите мисли отдъхват от зноя.
