Текат годините като през сито

и дните, и секундите със тях,

напразно се човек опитва

да върне времето назад.

То спуска странна бариера

и вдига я в една посока,

и минало от бъдеще отделя

щом следващия ден похлопа.

А за човека равносметката остава,

прелиства страниците свои,

прелиства и уроци получава

от грешките на тяхния герой.

Опитва се дори да ги поправи,

старателно бележи ги с червено,

но после бързо ги забравя

и стария си път поема.

В мислите си даже се опитва

въпроси на героя да задава,

така той себе си изпитва,

на себе си и отговори дава.

В мислите дори той може

на мястото критично да отиде

и друга дума там да сложи,

ако с предишна някой е обидил.

И още толкова неща

в мислите си може да поправи,

но щом посрещне пак деня

не трябва той да ги забравя.

Грешки винаги ще има,

защото със успехите вървят,

но те не са непобедими

и има начин да се спрат.

Успее ли човекът да ги зърне

навреме в страниците свои,

назад не може да се върне,

но вече ще е друг герой.