* * *

Отметнал кичур, 

притихва и времето,

в сърцевината му 

светулките палят послания.

Любовта се стича през очите

на всемира ни,

по стеблото до корена,

прониква в телата ни.

Тихо ръми. 

В жълта утроба се зачева лятото,

за да свети на върха,

отвътре и отвън,

разперило длани

към безкрайните плажове.