Исках да го видя!
Да го усетя, да го вдишам, да го докосна...
Тръгнах с мисълта, че съм влюбена в този град.
Тръгнах с мисълта, че съм влюбена в този град.
А сърцето почти не трепна. И малкото, което видях, бе достатъчно да разбера, че Париж вече не е онзи Париж, за когото бях чела...
Духът на артисти, творци и знаменити личности? Няма го, ня-ма го! Затрупан е от мръсотия, художници лаици и китайски джунджурийки. Тези неща ме подразниха (много).
Явно разочарованието ми надхвърля приемливите граници, защото не можах да намеря подходящи думи, за да опиша малкото красота, на която се насладих.
Явно разочарованието ми надхвърля приемливите граници, защото не можах да намеря подходящи думи, за да опиша малкото красота, на която се насладих.
Оставям ви на снимките, в които запечатах хубавите спомени.
 |
Бронзовият бюст на Далида до дома ú в Монмартър.
Марсел Еме и "Човекът, който минаваше през стени".
Когато загубиш въображението и мечтите си, оставаш зазидан в стената.
|
Родното място на композитора Жорж Бизе - 26 rue de la Tour d'Auvergne
Святото сърце на Париж. Базиликата "Сакре Кьор".
Le musée du Louvre
Искаше ми се да се изагубя в Лувъра...
Апартаментът на Наполеон е наистина внушителен...
Когато видях най-красивата Дама на Париж - Парижката Света Богородица - сърцето ми се изтърколи в стомаха (в тази катедрала съм влюбена още от дете, когато четях романа на Юго).
Нулевата точка - центърът на Париж, пред Нотр Дам.
Не е ли красива! Само заради нея си заслужава да прескочиш до Париж!
Не мога да разбера манията на хората да заключват любовта си. Та нали точно тя не търпи ограничения, ка̀мо ли да бъде заключена! А иначе сентенциите за сърцето ги знаят наизуст, публикуват ги във фейсбук и къде ли още не... И точно под тези мостове не шумят водите на Сена, защото любовите са с вързани ръце, очи и трепети.
От погледа на Айфеловата кула.
Същинска Пепеляшка - превръща се в принцеса, щом лъчите на слънцето се скрият...
Много ми се искаше да опитам оригиналната френска лучена супа (която се научих да майсторя чудесно) и прословутото френско фондю. В центъра на Париж и в Монмартър, където бяхме отседнали, не предлагаха подобни ястия. Трядиции отживелици...
Попаднахме, неслучайно, на марокански ресторант. Ухаеше вкусно.
L'Oriental Gastronomie Marocaine.
Мароканското розе със странен цвят беше чудесно.
Но като цяло българското вино е по-хубаво.
(Водата в Париж не става за пиене, дори и минералната има ужасен вкус.)
. . .
Париж е ... печатница за пари, в замяна ти дава хубави снимки, но действителността е различна.
Дали бих се върнала отново?
След две-три години
за два-три дни
може би,
за да видя Сент-Шапел, Сорбоната, Гробището Пер Лашез
и да потърся по-обстойно фондю и лучена супа :)
Пожелавам чистосърдечно, от любопитство макар, да посетите този град, но в никакъв случай не мога да го включа в моите топ 10 на предпочитани дестинации.
