Днес поднася изненади,
аромат на кафе и нови възгледи.
Завръщането на Неруда ме зарадва истински:
"Не притежавам никога и винаги.
Знам, пясъчна следа е моета победа.
Човек съм, който другите обича.
Не притежавам винаги, защото многобагрен
бях, съм и ще остана. Възвестявам чистотата
от името на моята преливаща любов."
Любовта ни не само прелива,
изгражда имунитет и доверие към нови аспекти.
- Промяна ни е нужна - каза ти. - Още днес!
Без да обличаме нови одежди.
В очакване сме на следващия ден.
Утрото ще ни усмихне с новости
и така необходими промени...
"Какво е днес? В едно събрани дните отлетели
и светлите крила на утрешни надежди;
днес значи Юг на океана, страст на водата,
създаване на нов невидим ден.
На устните ти още са полепнали листенца
от днешния, с надежди пълен ден,
а вече бърза той по уличката глуха
и ни оставя само мъртвата си сянка.
Един след друг изчезват: вчера, днес и утре,
принасяме ги в жертва като крави
и мислим си, че стадото ни е безбройно.
Но времето брашно насипа в твоето сърце,
а любовта ми съгради дълбока пещ от глина:
там огън е душата ми, а неин хляб си ти."
