Летя с мечтите си.
Устремена към високия връх, където си ти.
Достигам те, но не мога да се задържа.
Достигам те, а имам чувството, че само кръжа около теб, без да мога да докосна земята под нозете ти.
Надявам се и утре да си там...
Та, ако полетя надолу, да успееш да ми уловииш ръката навреме.
Както го правиш вече десет години.
Как не ти омръзна да ме спасяваш всеки път (от самата мен) ?!
Благодаря ти!
Обичам те!
