Бяга начертаният път пред очите ти.
Към неизвестното мисълта лети устремена.
На последната спирка теб ще те чакат ли,
или ще бъдеш самотна, смутена.
И ще търсиш със поглед угаснал,
между многото хора познато лице
с букет във ръката - непотребен, увяхнал,
без да знаеш сега накъде...
Замислена, в посока обратна пътуваш
с неясна надежда и свито сърце.
Но защо ли отново така се вълнуваш?
Как забрави - та последните спирки са две.
