Има светлина, която не залязва.
Като малка светулка блещука
и показва пътя напред.
Яркостта й става все по-силна,
когато посоката е правилна.
За мен - да, но за теб - все още едва примигва,
като джобно фенерче с изтощени батерии...
Има надежда, която не умира.
Залепена, като сянка, следва мечтите.
Вдъхновява и дава все повече сили,
когато се съюзи с волята.
Аз я имам, а ти все още я забравяш
някъде свита, притихнала, уплашена...
Има търпение, което не се изчерпва.
Като апарат за дишане поддържа тялото живо
и се уповава на молитви и искрени чувства
да го събудят от летаргия...
