вторник, 10 май 2011 г.

На Мария

Сякаш вчера бе денят,
в който срещнахме се ние,
той роди от първи път,
нещо, без да го изтрие.

Години много съществува
и аз съм благодарна за това,
за мене всяка скъпо струва
и зная, че за тебе е така.

Тъй бързо времето отлита,
секундите във минало превръща,
и без дори да ни попита
часовникът препуска ли препуска.

Днес имаш повод да се върнеш
дори към първия си ден,
през сълзи и с усмивка да прегърнеш
живота си тъй пъстро подреден.

Върни се без да се страхуваш,
където споменът те отведе,
сърцето ти най-вярно ще диктува
къде то иска да те спре.

А има толкова неща,
в които трябва да надникнеш,
редувай пролетта и есента
на миналото щом откликнеш.

Очакват те - безгрижно детство,
след туй прекрасните мечти,
спомени за моминското кокетство
в онези съдбоносни дни.

Красива, млада и щастлива,
със силно рамо до гърдите
и винаги така приветлива,
присъщо само на добрите.

След туй децата от любов родени
и дългите безсънни нощи,
там който и момент да вземеш
гори от всеотдайност още.

Разглеждай списъка безкраен,
ще стигнеш до приятелите мили,
а тези страници ухаят
на радост и ти дават сили.

За още някой помисли,
за твоите родители грижливи
и с главни букви изпиши -
благодаря ти, Боже, че са живи.

Тази мисъл е добра за край.
Разходката ти трябва да приключи.
Дали е ад или пък рай,
тя все на нещичко ще те научи.

Разгледай всичко трезво и спокойно
и тихо, тихо поплачи,
прегърни с нанежда бъдещето смело,
изтрий сълзите от очи.

И много скоро ще откриеш
щом здрава си и си на крак
късмет и радости със сигурност ще има
и пълноценна ще си с тях.


Happy Birthday!!!