* * *

Далеч остана времето, в което
си шепнехме гальовни думи.
Сега, попаднали във битието,
вървиме по различни друми.

И всеки носи своята голгота,
невъзмутимо или гневно,
а всичко си е пак едно и също.
Обикновено е и дневно.

В утрото се будиме със спомен
дълбоко скътан, ала непотребен,
животът ни посреща все тъй скромен,
че понякога изглежда ни и беден.

Животът ни дарява дните,
но дали сме го разбрали,
че за тях не иска нищо,
освен едно - добре да са живяни.

Не за да оставят само спомен,
в съня, дошъл при мене,
а да не сме богопомазани,
от това, че сме осъществени.