Рано днес си се събудил
и ме гледаш мълчаливо,
а аз протягам се сънливо
и решавам да те предизвикам.
Как ще нарисуваш любовта ни -
гола, цветна, с шапка, с шал ли,
приказна ли, нежна?
Как я виждаш ти във тебе?
Хрумва ти идея странна,
вземаш цветните боии на бялото пространство
появяват се искри.
Там добавяш весел смях
и до него куп цветя,
заразявам се и аз,
и довършвам пролетта.
Слънце щедро се усмихва,
става доста сполучливо,
ти да нарисуваш искаш
двойка, влюбена щастливо.
Само след минута, две,
те на листа оживяват,
имат си крака, ръце,
с красота се отличават.
В дрехи бързо ги обличаш,
слагаш огън във очите,
да личи, че се обичат,
не пестиш дори боите.
Спускаш и дъга над тях,
пъстри цветове изгряват,
даже сладкия им грях
ти умело сътворяваш.
После замък им рисуваш,
същата девойка млада
там за принца си жадува,
пръстен той годежен слага.
Следва сватбата голяма
и деца да се родят...
ала любовта я няма,
търсиш цвят за нея друг.
Три пъти ги сменяш всички,
търсиш цвят
със хъс и жажда.
Няма за любов боички...
Чуй! Сърцето ти подсказва.
