сряда, 29 септември 2010 г.

Неуловимо

Напускайки тялото,
душата се скита
далеч в необятното.
Отмервайки времето
все по-тихо сърцето пулсира,
а мисълта лети шеметно
премазвайки минало,
настояще и бъдеще.

Напускайки тялото,
цветовете преливат се.
Розово, синьо, черно, лила.
Само душата облича се
с призрачно чиста
и бяла одежда.