Моята длан в твоята се спря,

като премръзнала и доверчива птица,

търсеща отнейде топлина

и спокойствие на откровена близост.

Птицо клета, накъде летя,

че така крилата си опърли

и къде попари те слана,

та сърцето и душата зъзнат.

Не отлитай! Моля те, недей!

Топлина във мене още има.

Ще замръзне мойта длан без теб,

защото топлината е взаимна.