Вчерашният дъжд отми 

онуй тежащото 

в дните ни житейски, 

а днес за кой пореден път 

прощаваме и прошка дирим 

за едни и същи грешки. 

От утре пак, с окъпани очи, 

по човешки ще грешим - 

неволно, волно. 

И събраното "Прости!" 

във душата пак ще натежи, 

като оратник ще я изгаря.