* * *

Дъжд на 24 май

"Всяка година на 24 май вали..."

                              Из един разговор

Дъждът през месец май е златен.
През май дъждът от Бог е пратен,
но ще е грешно да се смята,
че той е само за земята.
Във него има нещо тайно.
Не идва той така случайно
на двайсет и четвърти точно.
Не, този дъжд вали нарочно,
щом пеят майските капчуци
със шарени славянски звуци:
със гласни тесни и широки -
гръмовни, весели и мокри,
и със съгласни, във които
шуми узряло сухо жито,
проблясва кремък, пукат тръни,
и звънкат паднали алтъни.
О, всеки звук е с цвят различен
и дъх, почти биологичен,
щом с "Д" и "Ж" и "Ъ" в средата
шурти дъждът от небесата,
а с дъх на сняг и с вятър свеж
е пълна думичката "скреж".
Щом "К" и "Л" са звуци водни -
рекичката зашеметена
клокочи с тях в местата бродни,
от остри камъни ранена;
щом думичката "циркуляр"
ухае на талаш и есен,
а "гръм" е дума с цвят небесен;
щом болката от всяка рана
и всяка жалба е събрана
в два звука: "ох!"; щом в нас столетна -
в три цвята, ала вечно цветна,
със корен "род", с наставка "-ина"
живее думата "Родина"...
Симфония от живи звуци
гърми в дъждовните улуци
и падат капки разбълбукани -
като горещи бели пуканки...
Но ще е грешка да се смята,
че този дъжд е за земята.
Във него има нещо тайно
и не вали така случайно
на двайсет и четвърти точно.
Всяка година той нарочно
пристига там от юг, отдолу
където са Атон и Солун.
Духа на времето изплаши,
пропъди думичките наши
и те умират, те ръждясват,
като цветя без дъжд слънчасват...
Затуй дъждът, от Бог изпратен,
на този Божи ден е златен,
защото мъртвото възражда.
Без него в страшната си жажда
душата ще остане суха,
душата ще остане глуха...
И тази думичка "Родина",
със корен "род", с наставка "-ина",
ще бъде вече променена.
Изсъхнала и изгорена,
тя ще изглежда другояче.
Ще бъде пак земя, обаче
не шарена земя-светиня,
а с корен "пуст", с наставка "-иня"! 
Ивайло Балабанов