След почивните дни на синьото лято, удобно се подпирам на обикновените есенни делници. Харесва ми тяхното спокойствие и монотонно изнизване, без да се случва нищо специално. Есента ме кара да се привързвам към дребните подробности. Ежедневието ми е все така тихо и семпло, все така сивкаво понякога. Но поглеждайки към него от друг ъгъл, то може да топли, да утешава, да гали...
А навън е есенно кехлибарено като в душата ми; слънчево, уютно и нежно като любовта ми.
А навън е есенно кехлибарено като в душата ми; слънчево, уютно и нежно като любовта ми.
