Влюбена съм, влюбена,
в морския дъх през септември,
в босите стъпки по пясъка,
в безлюдния бряг,
в уморените лодки,
в сонатите есенни на вятъра...
Вълните небрежно си диплят сините фусти
край кейове, плажове, крайбрежни скали,
флиртуват с вълноломите,
шушукат със сребристите чайки,
по пясъка разстилат пенливи снаги...
И в миг изчезват страхът и умората
от дръзки копнежи и чужда тъга.
Не е самотен брега -
самотни са хората,
тръгнали в грешна посока...
