Изгубени години, илюзии, очакване... ще бъдем или не, обича ме - не ме обича...
Избледнели спомени за трепети на първо влюбване. Времето бързо прелиства прочетените страници на книгата-живот, успявайки единствено да копира любими цитати.
Чакаме твърде дълго да изригне вулкан от стаени чувства и осъзнаваме, че с годините са се превърнали в истинско бедствие - нямат спиране, измъчват не само сърцето, но и тялото, и разума. Понякога е по-добре да се сбогуваме с някоя мечта, дори да е единствена несбъдната. Понякога е по-добре да замълчим и да се вслушаме в мълчанието. Уви, не сме достатъчно мъдри да разберем, че боли не от следствието - нанесените щети, боли от причината - глупавата и безсмислена гордост.
Самоиронията не помага, не лекува. Но любовта е стабилна основа и терапия за всяко начало и/или край.
