с рефрените на вятъра,
разхвърлени, забързани
за никъде понякога.
Като пуснати от клетка,
политат те към залеза,
за връщане не питат,
стопени от забравата.
До следващия път, когато
вихърът готов е да лудува.
Ще поиска да лети отново
към поредната заблуда.
