Ще ми бъде ли достатъчен един живот, да те наобичам...
Опасенията ми за липса на пространство и време се сбъдват.
Така ми се иска да улавям страховете ти в длани, да ти давам спокойствие,
но част от тях винаги се изплъзват през пръстите, невидими.
Не съм вълшебница и не правя чудеса.
Но зная да изслушвам тревоги, за да се преглъщат по-лесно.
Зная да обезводнявам очи, за да се оглеждат в тях само усмивки.
Зная да превръщам в музика гласа ти, когато крещиш.
Зная да те обичам и да ти давам криле, да летиш наволя...
Ще ми стигне ли един живот, да те наобичам?!
