- Искам да напълня сърцето ти! - ми каза, преди да тръгнеш.
- С какво? - изумих се.
- С обич!
- Но сърцето ми прелива от обич! Обичам и ме обичат... Зная, че най-много ти!
- Не, не е достатъчно! Искам да напълня сърцето ти със сила!
- Но аз съм силна! Зная как да премахна болката, как да скрия отчаянието, как да преглътна сълзите...
- Не, не е достатъчно! Искам да напълня сърцето ти с ... вяра!
- Но аз вярвам - както на теб, така и на себе си!
- Не, не е достатъчно! Искам да напълня сърцето ти с нас двамата - с нашата любов, с нашата сила, с нашата вяра, с нашето бъдеще... Плачеш ли?
- Не, не... аз...
- Май не си ме разбрала... Искам да напълня сърцето ти само с това, което ще предизвиква у теб усмивки, а не сълзи...
И аз се усмихнах.
