Любовта има ли цвят?
Разбира се, тя е светлина, проявяваща се в хиляди багри, тонове и полутонове. Понякога е фатално лилава, друг път - скандално червена, често - идилично жълта или загадъчно синя... Многоцветна е, когато прелива от щастие! Сива е, когато потъне в самота. Ревността я кара да изглежда черно-бяла - себична, драматична, невъзможна. Но и тогава е красива, и тогава е светлина, макар приглушена от сянката.
Любовта ти прилича на графика. А каза, че била пъстра, ярка, преливаща от багри безброй...
Знаеш ли, мечтата на художника е да улови всички цветове на светлината. Да нарисува Любовта поне веднъж с поне 17 цвята. Обикновено тя му се явява в един основен тон и той прави стотици вариации с него. Има обаче мигове вълшебни, кратки - тогава картината е многоцветна като дъгата. После руква дъжд и отмива боите.
Но рисуването продължава...
Из "17 цвята любов"
